Чрез другия
Защо сме от тревоги обладани,
дали от страх за идващите дни,
нима не вярваме на любовта ни?!
Света да се стопи, не сме сами!
Това е вечната човешка Орис,
сърдечен взор и миг неуловим,
моментен смут, от части горест,
невидим път и курс недоловим.
Дали са много хора на земята,
които не познават своите сърца
и все се лутат, крият от съдбата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up