Чрез нашата любов живея
-Ти беше скитникът бездомен
с китара бродещ по света,
любов стаил за свят огромен
и пеещ с жар за обичта.
-Спокоен съм и без да питам
по тези друмища човешки:
вървя уверен, но не скитам,
помагам на съдбите тежки.
-Не спря за миг да си починеш
забързан в делничната суета,
решил преди да си отидеш
да отдадеш на всеки доброта.
-Чрез нашата любов живея,
защото теб те преживявам:
намирам сили да се смея
и радостта ни проявявам.
-В душата ти мечта гореше
догонваше я всеки ден,
с вечно чакащи въпроси
отговор за идещият ден.
-Лицето ти не е до мен,
но нося твойта тишина,
а тя е храм за двама - съграден,
даряващ ми от твойта добрина.
А днес те срещам променен-
с коси сребристи, без китара,
достигна ли целта на своя ден,
опазвайки мечтата стара.
© Росица Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-Слушай, Мо! Защо така - отново,
не написа ни едно писмо
и събитието готово
преобърна сърчицето ми добро? -
Мо не иска да се оправдава -
думите на Лъки са олово:
той любов й само дава
с пламъка на свойто слово. -
Но добре, че милата Анета
всичко е осмислила съвсем
и докара Мо обратно в Нет-а,
разрешавайки възможния проблем. -
Работата му с Лъки - тежка
най-добре разбрал е Каси:
вижда той жестока въртележка
да ги влачи двамата - е...а си!?
(Пропуснатата буква е "б"
-
Мо си мисли за жената-
книга с нея той издава,
но защо ли тук съдбата
прави опити да се еб...ва?
(пропуснатата буква е "а" -
Там - край черноморските вълни
Мо на воля се припича,
а тревогата у Ането кълни,
но и Каси тук наднича. -
Мо натрупа вече хубав стаж -
той издебва ненадейно Лъки
и отива си човечецът на плаж,
а жена му я обземат мъки. -
Здравей, Етчи!
Безследно изчезналия го открихме да се припича на черноморския
плаж /май започна да му става навик/.
Благодаря за коментара! -
Интерпретация на последния куплет:
"А днес те срещам променен-
с коси сребристи, без китара..."
съдбата тежка с теб и мен,
май напоследък прави си гаргара!
))
-
Ех,как се радвам да ви видя заедно отново.
Ами,май че и това бе смисъла на този стих.
Да разкаже Лъки,за съвмесното ви слово
и да търси Мо,изчезнал някъде,с глас тих.
Поздрав и усмивка. -
Здравейте Пети и Фа!
Благодаря ви за коментарите!
Хей,Мо...а ти защо се отделяш от мен?
Изчезна без предупреждение и за малко да те обявя за издирване!
-
Ах, Лъки, Лъки! Така си и знаех - малко да се отделя от теб и веднага вадиш поредния текст от семейния ни архив?!
-
Красиви чувства-хубав стих !
-
Страхотен тандем сте двамата!
Искрено се възхищавам на творбите ви!
Прекрасен стих!
И-за двама ви! -
Здравейте!
Благодаря ви за коментарите! -
Невероятно!!! Стихът ви е прекрасен! Поздравления!!!
-
Харесва ми!
Поздравления! -
Поздрави на дуета за този стих!!!
Много хубаво сте изразили чувствата си!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
много текстове е тя видяла...
Ще я успокоим с този,
за да бъде вечно онемяла!