voda (Елица Ангелова)
582 14033
May 31, 2008, 12:50 AM

Чучулига 

  Poetry » Love
917 0 19

Ти "болка" ме нарече. И потрепна

в кръвта ми всяко атомче живот.

Денят изгря и светло ме погледна,

а Слънцето забави своя ход.

 

Нарастват дните, нощите смалени

не стигат ни за сън, ни за любов.

А в мене сякаш чучулига пее -

на теб изпраща тайния си зов.

 

Препускай все пред болката. И нека

остане двеста мили подир теб.

Повикай в мен жената и човека,

и още нероденото дете:

 

ще бъде обич проста и човешка,

поникнала от твърдата земя.

От всяка наша избуяла среща

ще се отронват здрави семена.

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??