Чуден сън сънувах,
бяхме двама с теб,
устни ти целувах,
галех те навред!
Нощта бе толкоз кратка,
сякаш беше миг,
утрото на прозореца почука,
изчезна твоя лик!
Изчезна сладкия блян
като пясъчните замъци,
остана след чудния сън
да гори душата ми в пламъци. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up