ЧУДЕСА
... И пак се връщам аз към чудесата.
Какво ли представляват те?
Любовен танц на птици в небесата,
въпрос във поглед на дете...
Цветче, разцъфнало край камък
и облак над земя разстлан.
В прозореца ми - слънчев пламък,
протегната към мене длан...
Дърво, мечтаещо да литне,
размахващо листа като крила.
Морето, мидите, тревите
не са ли също чудеса?
О, трябва просто да се вгледаш
в света, разгръщаш се край теб, нали -
да зърнеш песъчинка дребна -
как като слънцето блести...
© Мария Гюзелева All rights reserved.
размахващо листа като крила.
Морето, мидите, тревите
не са ли също чудеса?"
Прекрасно усещане!Аплодисменти!