Вратата се открехна мълчаливо.

На прага, в нощницата окъсяла

момиченце пристъпи боязливо

като добрата фея бяла.

"Ще позволиш ли да остана, мамо,

при теб в леглото ти - за малко само?!"

А върху скъпото лице блестят

две пъстри топчета и умоляват,

и даже коленцата изподрани

застиват, чакащи в молба.

"Добре, детето ми, ела!"

Прегръщам пухкавото тяло

с най-нежната ръка, която имам.

Лежи до мен главицата щастлива,

щастливо си говорят две сърца.

И, уж не вярвам в чудеса,

но чувствувам - с мене става чудо!

Кората на душата ми се пука,

горчилката на тоя ден изтича

и грабва ни сънят, и ни повлича...