Не ми хвърляй в душата това сладко „Не” -
няма как да ме спреш, и по женски го знаеш,
a гласът ти красив ми дарява криле -
с огън, пламнал в очите сега си играеш...
Ще дочакам на устните твоето „Да”,
да въздъхне мигът, в който истини слеем...
Нека с длани разпитаме днес любовта,
да ни каже какво е това - да живеем.
Да изпием мига. Всяка глътка е сън...
Аз не искам в реалност без теб да се будя.
Да напуснем света. Ще те чакам отвън...
във едно полудяло за случване чудо.