danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Aug 30, 2011, 12:26 AM

Чудо 

  Poetry » Love
792 0 14

Умореният ден се процежда през миглите,

за да тръгне към своето вчера,

a нощта неродена, някак плахо и тихо,

път към своето утре намира.

 

Този миг е знамение. Летният залез

ни дари най-красивата среща.

И в очите ни дързост гореща разпали,

и взриви водопад от надежди.

 

Още вчера... Ти беше тъй  приказно влюбен,

и страстта си със име нарече

в ново утре. Нощта с всяко свое събуждане,

на брега всички болки съблече.

 

И осъмнахме в южния креп на звездите.

Тя ти даде причина да бъдеш,

онзи мъж, който сее в съня ми мечтите

и с любов крачи в моите пътища.

 

Огнен спомен, роден от неземно начало

в най-красивата земна минута

и очи на жена, дето парят до бяло...

В този миг любовта ни бе чудо.

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??