Умореният ден се процежда през миглите,
за да тръгне към своето вчера,
a нощта неродена, някак плахо и тихо,
път към своето утре намира.
Този миг е знамение. Летният залез
ни дари най-красивата среща.
И в очите ни дързост гореща разпали,
и взриви водопад от надежди.
Още вчера... Ти беше тъй приказно влюбен,
и страстта си със име нарече
в ново утре. Нощта с всяко свое събуждане,
на брега всички болки съблече. ...