Чудо
Бих искала...да си говоря с вятъра
Ей тъй,
Да седна на една скала,
високо над океана
И погледа ми във безкрая
да се рови
Да ми припомня
времена отминали
Щастливи или тъжни
ала живяни, истински,
и белег-място,
във сърцето ми,
като клеймо
със восъка червен забили
Да ми разкажат,
за животите живяни
Да ми напомнят хора,
срещи, случки преживяни...
Такива, гдето и в студа,
те карат да се чувстваш топло
И от очите ти, сълзи
на умиление откъсват
Аз искам да си спомням красота!
Да помня само хубави неща!
Лицата на любими хора
и свят изпълнен с доброта -
от миналото,
в днешното и бъдещето
да премине!
Да стане чудо
и да живеем пак
във светлина и топлота...
със всичката любов
в сърцата съхранена!
Valentina Mitova
10/05/2022
© Valentina Mitova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аууу !Много ти благодаря Злати!Прегръдки от мен!
-
Здравей, Ветре! Да поздравиш Валето от мен и да й кажеш, че много ми харесва нейното "Чудо"!
-
Благодаря Юри и Скитница♥️♥️Би било толкова хубаво да живеем спокойно и само с красота и добро около нас, но явно вече е недостижимо в наше време🥺Прекалено много дяволи ходят по Земята 😡
-
Чудото е в нас... Стига да можем, да пазим и носим в себе си само хубавото и доброто...
"Да стане чудо
и да живеем пак
във светлина и топлота...
със всичката любов
в сърцата съхранена!"
Поздрав, Вал!💖 -
Да помня само хубави неща!
Аз също бих желал сега това…
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
