Чудо някакво е станало тогава,
българи да се сберат, 
и да вземат общо дело да решават, 
България да изградят!

Чудо някакво е станало тогава,
чудо някакво, тук някой сътворил, 
сбрал парчетата 
на стара скъсана забрава, 
и от тях държава изградил.

Чудо някакво е станало тогава, 
чудо някакво тук някой сътворил ,
българи събрал под общо знаме, 
и от вековните мечти изстрадани, 
туй петаче днес България,
с духът им сътворил! 

Кой тогава, как и с кво събра, 
българи, онези там, тогава,
все  юнаци със мечти
та духът да литне пак да се сражава, 
да я има днешната държава,
за децата им от бъдещите дни!

Чудо е било тогава, 
чудото е и сега, 
дето днес, 
едни мечтите разпродават, 
другите предъвкват и мълчат!

Идеала днес го няма, 
идеала днес е разпилян, 
идеала там лежи забравен 
между порциите окраден блян!

 Чудо някакво е станало тогава,
да забравят себе, род,  пари, 
само мисълта за Българска държава, 
карала ги  с кръвта си 
да поливат родните земи!

Чудо някакво е станало тогава 
с чудо някой, българи обединил 
обща кауза, обща цел, 
да възродят вековната държава,  
тази цел, от егоизма личен, 
взел та сътворил!

 Чудо някакво е станало тогава, 
българи да се сберат, 
и да вземат общо дело да решават, 
българска държава да градят!


Максим Велков