May 16, 2007, 1:48 PM
Чудо ("Проза")
Чудо
Затворник...
Във тежкото тяло,
С груби, мъжки черти.
Къде се е чуло, видяло
Човек - без криле - да лети?
Тъй плътно покривам трасето,
Че чак да не вярваш, макар!
И правата следвам. Ето:
Работя, печеля (и харча!) със жар.
В минути самотни проблясва,
На Словото страшната мощ.
Когато успея - израствам
И щипвам от тоя разкош.
*
Затворник...
Във тленното тяло,
Груби, мъжки черти.
Чудо се чуло, видяло
Моряк - без криле - да лети...
11 октомври 2001, Ломбо Есте
© Симеон Дончев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
... КРАСИВО Е....
-
Шом лети душата, криле не трябват.
-
Ние "морските" сме от хвърчащите риби! Не само плуваме, но и летим! Дори и другите учим!Защото без летенето сивотата на ежедневието ще ни превърне в мравки!
-
Браво!6 отново!
-
Много хубаво!!!
-
Не си "отрязвай крилете",моряко!Продължи полета на словото,защото е удоволствие да те четем!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в човешките копнежи щипваме небесно "Ясно",
неясното затваря ни в едно "Добре"...
но не за сетен път въздигаме писеца,
и не за себе си бумти сърцето в мрак.
На долетелите- добро гнездене, на
неопиталите "нека"да е над Градец-а,
че там светлее подвиг на юнак!