Mar 27, 2015, 11:33 PM  

Чудото на нощта 

  Poetry » Love
893 2 16
Сега съм само твой. И залезно догарям.
Ще ме приемеш ли разблуден в своя дом?
Ще искам само да ме стоплиш с изневяра.
Забравила съпруг, да ме дариш с подслон.
Една незабравима нощ сред твойта стая,
върху легло отнело девствения свян.
Да сплитаме тела връз него най-потайно,
за да кадиме брачните си клетви със тамян.
Бъди със булчинската свята рокля бяла.
Да я разкъсам в най-безумната си страст.
Да впивам устни във гръдта ти натежала.
Да стенеш от греховен трепет и от сласт. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??