neoxxx (Владислав Николов)
15 27
Dec 16, 2008, 3:33 PM

Чудовище 

  Poetry » Other
928 0 5
ЧУДОВИЩЕ

Няма връщане назад,
промяната е невъзможна.
Останаха единствено гняв и разврат,
дори и вярата ми стана прекалено сложна.
Това, което станах,
това, в което се превърнах,
Всичкото зло, което обхванах,
ме спира да изрека - това съм аз, вече се завърнах.
Изрод, чудовище долно,
е нещото,  което съм сега.
И душата, даже и сърцето ми е болно.
И светлината угасна, остана само тъмнина.
Всичко, което правя е грях след грях.
В Ада запазил съм си стая,
тъй като вече разбрах,
че ми е забранено да се доближавам до Рая.
И всяка моя дума,
е грозна обида, мръсна псувня,
за която ще трябва да плащам огромна сума,
която лично на дявола ще даря.
Това съм аз в тоя живот -
чудовищe подхранвано от омраза.
Към всеки, даже и към собствения род,
и към себе си дори както се оказа.
И никой не може да ми помогне
да прогоня злото от мен.
Нито пък ще ме трогне
със сълзливи думи, изричани всеки ден.
Твърде късно е сега,
изход няма.
Загубил съм се в мрачната мъгла -
единствено чудовището в мен остана!!!

© Владислав Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??