През тънките пръсти на хладната нощ
последна надежда се шмугва,
закърпва си роклята с тънък конец -
да прикрие плътта си от клюки.
И пита с очи - да остане ли час,
може днес непривично да съмне,
или сбъркан адрес навестила е пак,
дето няма какво да възкръсне?
Аз наливам и чай – ароматен жасмин
и я каня съвсем грубовато.
Мълчалива присяда и придърпва пола -
хем неканена, хем неслучайна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up