viui (Виолета Точева)
7 1
Apr 6, 2008, 4:05 PM

Чуй, приятелко любима 

  Poetry » Other
4118 0 3

Ти нежна, кротка, мила,

с чиста, искрена душа,

на кой сърцето си разкрила,

че потънало е във тъга?

Къде е усмивката красива?

Къде е твоята ведрина?

Казваше, че си щастлива -

защо безмълвна си сега?

Нима да ти отнеме всичко

Някой е посмял? Но…

този някой за теб не е достоен,

щом с твоите чувства си играл.

 

Чуй, приятелко любима,

чуй ти моите слова!

Сърце покой не си намира

от несгодите на любовта.

Цветето, потъпкано веднъж,

не може пак да се изправи

и наранената  жена от мъж,

лекува трудно своите рани.

Но колкото и да са тежки раните,

колкото и болката да е голяма,

за всичко лек намира се,

дори за болестите на душата.

И знай - това, което не ни убива

по-силни прави ни дори!

Белезите може да останат,

но отново всичко в теб ще се роди.

 

След това отново ще разцъфнеш,

ще пръскаш топлота и ведрина.

На слънцето ти пак ще се усмихнеш.

Да бъде само светлина!

© Виолета Точева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??