с товар оплоден и дарен
в изгрева на тъмнината
прелял и породен
откъснал се от синевата
дали защото лачената чанта
и спомена за нея ме връхлита
разтрисана от погледа ти срещнат
помръкнал в детството полита
подложил крак във морен час
прегърнал собствената си забрава
потъваш и ме търсиш пак
из райските градини на парада
© Ава All rights reserved.