Чужда къща
Седи баба и се мръщи:
- Акъля ми – кат чужда къща:
уж там всичко подредено,
пък не знам кое къде е!
Казвам ù: Това е лесно!
То се знае открай време –
Щом забравяш, си записвай!
- Тъй направих, внуче мило.
Но не мога да намеря
де оставих си тефтеря!
© Галина Белинска All rights reserved.