Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,
но ти си жив човек, не само спомен.
Нима си ти? Нима си ти детето
с болезнено уплашени очички,
което място търси си в сърцето
на мама, татко, дядо си... на всички!?
Нима си ти наивното момиче,
което вярва в хорска справедливост,
а тайно плаче нощем, че прилича
светът на клетка – тясна и ръждива!?... ...