hristam (Христина Мачикян)
531 928
Dec 29, 2012, 11:13 AM

Чуждата жена 

  Poetry » Love
1603 0 11

Тя си тръгва, преди да е още пристигнала

и в очите ù няма въпроси.

Нежността ù е шепот, изтръпнал от викове,

натежало от жажда докосване.

 

Тя е тайна, по-силна от хиляди истини

и не може да бъде забравена.

Тя е нечия болка, превърната в изповед.

Тя е нечие дълго прощаване.

 

Не е тази любов, дето дава живот

и удобно до теб остарява.

Тя е чуждото вино и чуждият плод,

след които по-гладен оставаш.

 

Тя е зрялото бягство към твоята лудост,

тя е твоето трезво пиянство.

Наказание, грях или може би чудо -

тя е твоята друга реалност.

 

Някой ден ще се стреснеш от скритите екоти,

ще поискаш да бъде различно.

Беше чужда, но стана по-свидна от всекиго,

щом  това е жената, която обичаш.

 

 

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??