Feb 27, 2015, 1:17 AM
Чума
Банани още не ядяхме,
социализмът беше зрял!
Навсякъде под строй вървяхме
,,изправени" във ръст нецял!
Беряхме плодовете гнили,
а той ни брулеше душите,
изцеждаше ни сетни сили
и прах ни хвърляше в очите!
(Не трябва, да го слагам в рима)
Гладът започна, да ни гони,
дойде лукановата зима,
а той раздаде ни купони!
Ти нямаш право, да се смееш
с усмивка леко изкривена!
,,Ура"ще викаш и ще пееш,
отиваш иначе в Скравена!
Вървяхме с него все ,,напред",
в агония се той замята,
зрял, бенбен, червен и блед -
поредна чума на Земята!
Белене, Скравена- концлагери, в които затваряха инакомислещите и убиваха някои от тях!
© Исмаил Али All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Пламена!
Имаше, Гери, всичко имаше! Тогава си се разхождала права под масата и си яла /както казват по нашия край/ боб на похлупка!
За да отидеш например до Петрич ИМАШЕ открит лист! ИМАШЕ прием в университетите без приемен изпит на децата на активните борци /партизани- въоръжени обирджии на мандри и всякаква селска покъщнина/!
ИМАШЕ една партия и ако не си неин член, не можеш, да заемеш управленска и ръководна длъжност на всякакво ниво, независимо, колко знаеш и можеш! ИМАШЕ вноски за леки автомобили, някои чакаха 10/15 години, а други не дочакаха! ИМАШЕ висока телена ограда и никой не можеше, да напуска страната с изключение на комунистическата номенклатура! ИМАШЕ ,,трудови дни" и ленински съботници ИМАШЕ! ИМАШЕ авария в чернобилската аец, а българският народ ядеше марули, поръсени с радиоактивен прах, без да го предупредят за това! ИМАШЕ и телевизия от 7 часа вечерта до 11часа! ИМАШЕ, Гери, всичко ИМАШЕ, но нас ни нямаше! ИМАШЕ и радио ,,Свободна Европа"! ИМАШЕ и Румяна Узунова, и Георги Марков ИМАШЕ! ИМАШЕ и Велко Верин! Аферим, Гери, всичко ИМАШЕ! -
Спомням си онези години,но малко с носталгия дори,
защото това е отминалото ми детство и ми носи някакво спокойствие.
А този сегашния преход в който минаха най-хубавите ми години
сякаш е безкраен и не знам кога ще ни остане малко време да поживеем щастливо и спокойно.
Иначе поздрави за реалният стих, който си ни представил! -
Елица
и Гери,
добро да ви намери! -
Поздравления за реалния поглед и смелата позиция!
Споделям... -
За съжаление, Таня, така е! Ева, добре дошла! Благодаря ви, момичета!
-
Ти нямаш право, да се смееш
с усмивка леко изкривена!
"Ура" ще викаш и ще пееш,
отиваш иначе в Скравена! -
И аз си припомних младостта /все пак сме набори/. От позицията на времето знам какво нямахме. Сега можем да имаме банани, но пък нямаме младост.
-
Радвам се, че ми гостувахте и заедно си спомнихме с мъка за преживяното и с умиление за младостта, скъпи приятели- Мисана, Таня, Севдалине, Стойна, Младен, Николай Колев/напиши един фейлетон, бе човек, толкова образно говориш/, Краси, Мая, Дани!
-
Знаеш ли Исмаиле какво съм запомнил: Кореком, бутилките уиски на витрината, шоколадовите яйца,Тоблерон, Мон ами, дънките... Очите ми изтичаха... Всеки ден по два пъти минавах да гледам...А ние имахме дъвки Бисер и меденки, шоколад Крава, и Фуре Фондан, Финни млечни бяха лукс, бутилка коняк Плиска също...
Първата си кола Москвич купих от Кореком , 1800 долара дадох тогава и се радвах като малко дете...
Много, хубаво стихо! Браво ти!!! -
Може и с камилско око... без лук...
Ама де го? -
Поздравявам те, Исмаиле, най-вече за темата.И аз имам такива творби и
знам,че това е чистата истина.Ние помним всички подробности от това розово минало, което ни обещаваше Рая, но уви!
За голямо съжаление не можем с нищо да се похвалим и днес! Много хора
вече живеят в сладкия и гнил капитализъм, но за народа ни останаха само гнилите ябълки и контейнерите с отпадъците...
Боже, погледни към България, дори и с едното си око само!
Жив и здрав да си! Поздравление за искреността и хубавия стих! -
Имаше и телевизори - Темп 7 - съветски и чернобели, а впоследствие социалистическите цветни телевизори от СИВ, мой /вече покоен/ приятел ги наричаше много сполучливо - шарени телевизори, защото дефактно не бяха цветни. През 60-те години продаваха и малки порьозни шоколадчета, наречени Аерошоколад, но през 70-те години и те изчезнаха. Факт е обаче, че плодзеленчуците стояха празни, а лук, картофи и зеле се внасяха от ГДР и Полша. От онези години остана и вица за камилското око с лук. Клиент си поръчва в ресторант от менюто - камилско око с лук. Келнерът записва поръчката, но после се извинява на клиента, че не може да я изпълни, защото камилско око имали, но лук отникъде не успели да намерят.
-
Как да нямаше шоколад - имаше - "Кума Лиса",
Сега има консерванти, оцветители,
подобрители, натриев глутамат, гума,
хидрогенирани мазнини,
палмови и памукови масла.
И банани бол, наред с боядисани
като великденски яйца портокали.
Да ни е сладко.
Но за кратко. -
Да, бананите бяха лукс при социализма. Пускаха ги заедно с портокалите за големите празници - Коледа и Великден и то в т.нар. специални магазини. Стоиш и чакаш на километрична опашка през зимата и дори не знаеш дали ще дойдат. А когато дойдат ги раздават само по 2 кг на човек, за да стигнат за всички. Нямаше и шоколад, освен в корекомите, но пък там можеха да поискат легитимация на произхода на валутата. Продаваха марципани. Затова си казал много точно, Исмаиле -
"Банани още не ядяхме, социализмът беше зрял!"
Стихотворението ти припомня и нещо, което наподобяваше Ленинградската блокада, но в мирно време. Лукановата зима, която особено в големите градове и най-вече в столицата
са разрази най-силно:
"Гладът започна, да ни гони,
дойде лукановата зима,
а той раздаде ни купони!"
Няма да забравя как, докато хората гладуваха, Луканов - тогава премиер, покани журналисти на кафе и постави на масата чиния с луканка. Нито един журналист не посмя да си вземе луканка, а Луканов самодоволно си похапна пред очите на целия съсипан от глад и купонна система народ. И тук си спомням за Александър Велики, комуто поднесли шлем пълен с вода по време на преход през пустинята. Той изсипал водата в пясъка с думите: "Щом няма вода за моите войници, няма и за мен!"
"Вървяхме с него все ,,напред",
в агония се той замята...
поредна чума на Земята!"
Точен и силен финал. Две са големите чуми - кафявата и червената.
Милиони загинаха от тях, но за червената и досега няма Нюрнбергски процес.
Поздравявам те за точното и исторически правдиво стихотворение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=244827