Седя на едно канапе,
не мога да се приземя,
любовта тялото щипе,
а гласът рязко онемя.
Сърцето е чупливо
и споменът е топъл,
ранено, но още живо –
заравя всеки вопъл.
Чувствата чупливи –
страхливите улучват,
от емоции колебливи
и любовта се случва.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up