Настъпва вечер, есенно-тиха,
навън се промъква хладен ветрец,
листата повехнали в тъмното зъзнат,
часовникът бие пак полунощ.
С тихички стъпки тъмнина в стаята влиза,
безшумно присяда до мен една самота,
за ръката ме хваща и тъжна песен пак ми припява,
за една отминала, а иначе уж, вечна любов.
В песента и заслушана пак с нежност си спомням,
за дните отминали, за всеки радостен миг,
за ръцете прекрасни, които с обич прегръщах,
за очите, искрено влюбени, за щастливите дни... ...