По още незарасналите рани
и белезите в близкото ми минало ми
разхождаше се кой, когато сва́ри.
Олекне му, а после си отива...
Пристигаха със гръмки обещания,
облечени с одежди от илюзии,
че чувствата не знаят разстояние
и могат отдалеч да са ми музи...
А ти се настани като у вас си,
в душата ми препълнена с обида.
От жажда ме преглътна и от страст
с копнежния си вопъл до насита... ...