Ти чувствал ли си се някога самотен?
Ти има ли си нужда от приятел?
Имал ли си нужда от утеха?
Искало ли ти се е да не бъдеш сам?
Не знам…
Не знам защо??
Не знам защо, но имам нужда да не съм сама…
Привидно съм усмихната,
щастлива, но вътрешно душата ми умира!
И само тук споделям си тъгата,
защото мира няма ми душата.
Приятели много, но в нужда далеч са…
Любов нежелана… при мен пак я няма…
И самотна заспивам, и се тъжна събуждам…
До мене е той… но само тялом…
Душата далеч е… вероятно до друга…
И денят е самотен, а приятели няма…
И умът замъглява, спотаява сълзата…
… Не бъди като мен…
… Не търси ти утеха…
Не търси любовта, в мен тя бавно умира!!!
Ти я убиваш и така си щастлив!
… и убиеш ли и мен?
Или ще ме пуснеш?
Но защо?
Когато нямам любов, при кого да отида?
И лъжеш ме ти…
И лъжа се аз…
И всичко скоро ще свърши, усещам...
Да, знам, на теб не ти пука…
Затова не мисли как ще се чувствам...
Не мисли…
***
Живей си живота и дано, ако сърцето ти усети,
че иска мен… не е прекалено късно…
Не си убил мен и обичта ми…
И не си станал като мен – НАРАНЕН, САМОТЕН И НЕЩАСТЕН!!!
17.12.2006г Надя
© Надежда Петкова All rights reserved.
стихът е много хубавбраво