Прекалих аз със своята нежност,
защото далече отпрати те тя.
С нестихваща скръб и надежда
приласкавах те все и сега...
се изплъзваш от моята хватка,
болят ме очите от плач -
аз не искам, не искам да спира
мечтата, в която живях.
По-готова да бъда не мога
твоята мъка да тегля и аз.
По-нещастна не мога да бъда,
ако стана в твоето минало прах. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up