Feb 6, 2011, 10:15 PM

Чувство 

  Poetry
981 1 23

 

Назаем ли те взех като монета,

или измислих те – среднощен стих?

Навярно бил си и било е светло.

Но да държи в ръце кой може миг?

 

Сега е придошла съвсем реката,

разлива тишина със своите води.

Измислица – и затова е кратка.

След нея кишаво е и така боли.

 

И няма сън, дъждът е непознат.

Стъклото на прозореца не го приема.

Замръкнал и замръзнал свят

от пръстите ми топлото отнема.

 

Уличната лампа все така премигва,

оглежда се във локвата под нея.

Пердето тази вечер се усмихва,

неосъзнато, не усетило е суховея.

 

Назаем ли те взех като монета?

Не съм. Огледала съм се в очи.

Оставаш чувство. Чувство във поета.

И думите... Ела и ме стопли...

© Ани Монева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??