Автор: Генка Богданова

Полъхва те студ, полазва те мрак,
тревога се стели под мъгла сива...
Чертае Съдбата фаталния знак,
изгаря сърцето ти раната жива.
Две черни очи – от гарван пера –
две отровни стрели пронизват душата.
Сякаш се скиташ в усойна гора,
жигосан на тягостна мъка с печата.
В гърдите ти – студ, в очите ти мрак,
пред тебе няма ни път, ни посока.
На черна магия с фаталния знак
беляза те, друже, Съдбата жестока.
Циганка млада пристъпи към теб,
беше кралицата тя на катуна.
Пламенна циганка – вятър над степ –
с огнени устни сама те целуна!
И с тази целувка душата ти взе,
сърцето ти клето попадна във плен.
Изгубиха пътя си твойте нозе,
последва катуна ѝ с дух запленен.
Но можеш ли вятърът волен да спреш?
Не можеш да скриеш във шепи вода.
Как можеш насила любов да дадеш,
на дива кобилка да сложиш юзда?
Замина катунът, отиде си тя!
Сърцето ти в огън и лед се замята.
И вихър от мъка така връхлетя,
че в пъкъл за теб се превърна земята.
С черна магия две черни очи,
сърцето ти, момко, плениха навеки.
След онази целувка всичко горчи,
душата ти скита сега надалеко.