Млада циганко, само танцувай!
Лудостта нека в теб да гори.
В тази нощ есента те целува,
в тази нощ тишината кърви.
А очите, по-остри от стърнища
и по-черни от черната нощ...
Дъжд карминен над гюла се плисва
и прегръща най-сочния грозд.
Млада циганка будна сънува...
Още тръпне по устните жар.
Конски тропот в нощта й нахлува,
огнен танц пали страстен пожар.
Пламък, рози и кипнало вино.
И любов, дето спира дъха...
Глътка спомен, обагрен във синьо,
шепа смях и дайрета в нощта.
И коне, в дива страст полудели.
Млада циганко, в танца гориш.
В жадна утрин керванът поема,
а в очите сълзи... и болиш.
© Йорданка Господинова All rights reserved.