Мътно е сънцето над реката ленива,
последни лъчи и отлитащо ято.
Есен почуква, дъждовете покриват
топлите дни на циганско лято.
Шуми листопада от златни години,
пердета в очите, всичко е слято.
Спомени тичат, с радост ги взимам
в моето късно циганско лято.
В нощите будни, безсънно сънувам,
горя в любовта, непокорна и сляпа.
В ръце те понасям и с тебе пътувам
през моето истинско циганско лято. ...