Наблизо някъде Равел –
звучи отново и отново.
Дали е вятър, билчици развял -
да разпилее семенцата им.
Не бърза слънцето. И то
по обед както лете жари.
Търкулва се привечер на кълбо
във топлите гнезда, но празни.
Реката покрай мен шуми -
не спира и тече нататък.
Сънувам лятото с отворени очи
в безвремие преди поврата.
© Христина Комаревска All rights reserved.