Цигара или отрова?

Mar 20, 2007, 4:33 PM

Poetry

1155 0 2

Ти знаеш ли какво е
да се събуждаш всяка сутрин
с желанието да я запалиш?
Да я запалиш, да, да я изпушиш,
да знаеш, че те трови
и да не можеш да спреш!
Да казваш, че тя ще е последна,
но всъщност е последна само за мига...
Това изпитват милиони хора по земята.
Те тровят себе си, но тровят и нас -
вече малкото останали щастливци,
не опитали това проклятие!
Да искаш да спреш, а да не можеш...
Това ли искаше?! Сега го имаш -
белязан си от дирята отровна,
причинила тъга безбройна!
Ти не искаше да го направиш,
но го направи -
причини страдание безумно
на теб, на твоите роднини.
Давай, изпуши я!
Тя не ще се върне пак,
нито чистата ти съвест.
Това е най-голямата ти грешка -
че опита.
Но, ето, за добро или за лошо,
животът продължава.
Опитай се да спреш,
никой не съжалява!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

H`I`M`_G1rL

2007-03-20T17:27:03+02:00

Много е добро като замисъл, но нещо не се вписва в представите ми за стихотворение - по скоро ми звучи като есе. Все пак заради смисъла вложен в него заслужава 6 !
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-03-20T16:36:22+02:00

Можеш да го разработиш като есе, но като стих не мисля, че е добро!
Поздрав!