Цигара след цигара паля,
а тя изгаря сякаш в миг,
само пушекът от нея остава
като спомен от прочетен стих.
Спомен от среща някъде, случайна,
с отшумяващ звук на влак,
някъде на гара крайна
връщам се задъхан пак.
Не обичам и дори го крия,
но често пиша аз за теб,
ти си моята муза, любима,
за теб е и този стихоплет. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up