Цигулката плаче във късния час,
и струни гърлото стягат.
Часовник прегърнал е мъката в нас
стрелките през тъмното бягат.
Усещаме болката сякаш сме в плен.
Ах, колко съдбовно ни свири!
Страхът ни притихнал е днес уморен,
изтрил и последните дири.
Ридае, ридае неспирно в нощта...
Остава ѝ малко до края.
Тъмата е тук, прекосила света.
Цигулка от обич догаря. ...