Цигулков плач...
Едва ли празникът ще е усмихнат тази вечер,
когато блясъците по елхата са сълзи от спомени,
когато вятърът играе с тебе нейде надалече,
а мислите ми пак ридаят върху некроложни помени…
Едва ли устните ми ще са все тъй розови,
щом тегнат по следите им кървящи искания,
щом плахите мечти в очите ми не търсят отзиви,
открили по скалите голи само лицемерни плискания…
Едва ли свещите и пламъкът в огнището ще топлят
като майчин поглед, който се разнежва в тишината,
щом есенните радости проточено минорно капят,
красейки с ледени пердета изгрева на самотата…
Едва ли аз ще се отправя към звездите, падащи от свода,
за да протегна своите ръце към голите планински дрянове,
щом празнината в мен отеква, като ехо, дращещо по пода,
а цигулката ми плаче за отминалите, покосени блянове…
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
... все пак Бог решава кой е и кой не е... ако разбирате какво искам да кажа... не обичам да се изтъквам, но смея да твърдя че съм надживяла възрастта си... незнаете живота ми какъв е и какво ми е поднесъл, за да сте наясно...
-
E....рутина, все пак!!!
-
Може и да познавате психиката на тази възраст, но това никак не ви дава право да причислявате всички към общата копа сено... Във всяко нещо от живота си има изключения...
-
Информацията е строго индивидуална и уникална. Уважението, любовта, съпротивлението!!!
"а мислите ми пак ридаят върху некроложни помени…"?????
пОНЕ МАЛКО ПОЗНАВАМ ПСИХИКАТА НА ТАЗИ ВЪЗРАСТ, ЗАТОВА СМЕЯ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯМ!!! -
Благодаря ви... Много сте мили всички!
-
"а цигулката ми плаче за отминалите, покосени блянове…"
Все по-хубаво пишеш!!!
Много си талантлива!!!
Пиши!!! -
Прекрасен стих!
Пожелавам ти много Надежда през Новата година, Мони! -
Красиво и... тъжно!
И въпреки всичко - Големият Живот е пред теб.
С големите щастия. И с големите разочарования.
Чиста и Свята да е новата 2010-та!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
