Черна е нощта, сънищата пропукани.
Утрото се ражда в неделя тъмносиво.
Губят очертания лодките на пристана,
за тези, за които животът е безсмислен.
Бурно е морето, пясъците плаващи.
Нищо съм, а тежа като камък.
Паля цигара да разкашлям тишината.
вперил очи в небето мълчливо.
Един корабокрушенец в ничия земя,
попаднал в кръговрата на живота.
Спаси ли се от плаващите пясъци,
вълните връщат го обратно.
© Станислав Русев All rights reserved.
- но аз я обичам.
Дебела, сбръчкана, без зъби дори
познавам я от мъничко камъче
което няколко коли прекатури.
Аз съм много тежък.
От камъчето канара ще направя,
ако към друго камъче не погледна.
Заложил съм си живота, повярвай.