В прозорец без перде – окото на Циклоп –
вали проливен дъжд без намек за потоп.
Намръщеният ден, от облаци издут –
напук или пък не – вещае тих уют.
В камината пред мен – разпаленият пън
прошепва с глас ленив, че хладно е навън.
Две чаши от кристал отронват тънък звук
и няма вече как – без теб – да бъда тук.
Преде часовник стар минути от сатен.
В стрелките от пиринч животът е смирен.
Тече навън порой и вятър вие. Див.
Под стряхата от чам аз топло съм щастлив! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up