Feb 8, 2017, 10:16 AM

Циклоп 

  Poetry
872 5 11
В прозорец без перде – окото на Циклоп –
вали проливен дъжд без намек за потоп.
Намръщеният ден, от облаци издут –
напук или пък не – вещае тих уют.
В камината пред мен – разпаленият пън
прошепва с глас ленив, че хладно е навън.
Две чаши от кристал отронват тънък звук
и няма вече как – без теб – да бъда тук.
Преде часовник стар минути от сатен.
В стрелките от пиринч животът е смирен.
Тече навън порой и вятър вие. Див.
Под стряхата от чам аз топло съм щастлив! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Random works
: ??:??