За бой съм готов, и не чувствам вина.
Край борда клокочат въртопи.
Към дълбините сега се стремя....
След миг ще свалят перископа.
В небето над мен грее слънце безспир.
Потапям се с пълни цистерни.
Над мен е сега изумрудната шир -
но в мрака изчезвам безследно.
И корпусът ми е от титан - и е твърд.
Потапям се много дълбоко.
На борда си нося и хора, и смърт -
смърт страшна и много жестока. ...