Към земята на Орфей в опиянение полетях, да открия бленуваната обич на Земята, но с едно крило да я достигна не успях, другото сломи го ураганът на съдбата.
Щом слънцето в нощта потъва зачервено, обагрено с кръвта на разръфаното ми сърце, умиращо самотно, в тъга, окървавено, простирам към далнината отчаяно ръце.
Безпомощно глъхне зовът ми в тъмата, звездици примигват безстрастно в небесата, с "чух-чух" птица някъде присмива се под луната, а кукумявка прокобва ада на самотата.
Плаче арфата в нощта на дивния певец, с песента за любимата му Евридика. Ладията на Харон отнася моя живец там, където гласът на съдбата ме вика...
"интересно е в бургас да пишеш за родопите и земята на орфей"
Те пък други пишат в Родопите за Бургас и морето! И така бургазлии нямат време за плаж, а пък родопчани са заети с картофи, фасул, ма и рози - кой ти гледа хубостите планински - ето дойде време да Ви кажа чао за два дена...
Аха...)))))
Стиховете са посветени на Лидия от гр.Смолян.Скоро прочела "Жалба"
http://kirezasobich.free.bg/003_humor_jalba.htm и сега от устата й не слиза "че е провокирано от плевенчанка".Ей че народ,такова первезно съзнание.......
Може да изглежда странно,но тази планина винаги ме е привличала с нещо.Възможно е в някакъв предишен живот да съм бил щастлив в този край.
))))))))))))))
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Те пък други пишат в Родопите за Бургас и морето! И така бургазлии нямат време за плаж, а пък родопчани са заети с картофи, фасул, ма и рози - кой ти гледа хубостите планински - ето дойде време да Ви кажа чао за два дена...