Jul 29, 2008, 1:54 PM

цикъл Родопея Гласът на съдбата 

  Poetry » Love
965 0 4
Към земята на Орфей в опиянение полетях,
да открия бленуваната обич на Земята,
но с едно крило да я достигна не успях,
другото сломи го ураганът на съдбата.

Щом слънцето в нощта потъва зачервено,
обагрено с кръвта на разръфаното ми сърце,
умиращо самотно, в тъга, окървавено,
простирам към далнината отчаяно ръце.

Безпомощно глъхне зовът ми в тъмата,
звездици примигват безстрастно в небесата,
с "чух-чух" птица някъде присмива се под луната,
а кукумявка прокобва ада на самотата.

Плаче арфата в нощта на дивния певец,
с песента за любимата му Евридика.
Ладията на Харон отнася моя живец
там, където гласът на съдбата ме вика...


Бургас, 12.04.2008 г.



© Киреза Стирянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "интересно е в бургас да пишеш за родопите и земята на орфей"

    Те пък други пишат в Родопите за Бургас и морето! И така бургазлии нямат време за плаж, а пък родопчани са заети с картофи, фасул, ма и рози - кой ти гледа хубостите планински - ето дойде време да Ви кажа чао за два дена...
  • Аха...)))))
    Стиховете са посветени на Лидия от гр.Смолян.Скоро прочела "Жалба"
    http://kirezasobich.free.bg/003_humor_jalba.htm и сега от устата й не слиза "че е провокирано от плевенчанка".Ей че народ,такова первезно съзнание.......

    )))))
  • Може да изглежда странно,но тази планина винаги ме е привличала с нещо.Възможно е в някакъв предишен живот да съм бил щастлив в този край.
    ))))))))))))))
  • интересно е в бургас да пишеш за родопите и земята на орфей
Random works
: ??:??