Боли ме зъб, колежке, и се чудя къде съм.
Не мога да спя, а от зъболекар ме е страх.
Вече забравих какво е ден, какво е сън,
а аптеркарката редува прах след прах.
Бил зъбът, казват, близо до мозъка и затова
болял повече, както ухото боли - ужасно!
Не! Бих избрал върху ръката си пирон да закова,
колежке, не мога да стоя! Вече ми е тясно.
Бягам, колежке, до чешмата, защото имам нужда от вода.
Стоя под струята вече двайсет минути и мълча.
Пробвах и чесън, и ракия. Голяма скръб и голяма тъга,
мърморя невинно и гръмогласно гълча. ...