Боли ме зъб, колежке, и се чудя къде съм. Не мога да спя, а от зъболекар ме е страх. Вече забравих какво е ден, какво е сън, а аптеркарката редува прах след прах.
Бил зъбът, казват, близо до мозъка и затова болял повече, както ухото боли - ужасно! Не! Бих избрал върху ръката си пирон да закова, колежке, не мога да стоя! Вече ми е тясно.
Бягам, колежке, до чешмата, защото имам нужда от вода. Стоя под струята вече двайсет минути и мълча. Пробвах и чесън, и ракия. Голяма скръб и голяма тъга, мърморя невинно и гръмогласно гълча.
На всичко отгоре котките мяукат навън, отпусна ме малко! Ей, ще ги заколя. Няма ли за Явор Перфанов малко сън, отивам в аптеката, този път за отрова.
Колежке, бесен съм! Уж имам силна воля, а не мога да посетя един зъболекар. Иначе съм артист, ако мога да избера роля, бих предпочел да копая царевица цял декар.
"Колежке, бесен съм! Уж имам силна воля,
а не мога да посетя един зъболекар.
Иначе съм артист, ако мога да избера роля,
бих предпочел да копая царевица цял декар."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.