Простакът в мене кротко дреме,
прегърнат от циника остродумен.
Но май за двамата е време
лирикът скучен с шут да ги събуди.
Че в тези дни непоетични
ридае изнасиленото слово.
И разни думи хаотични
тежат в куплетите като олово.
Изгубил своя чар и ритъм,
Пегас недподкован пропадна в дупка.
С Евтерпа без да се допита,
Поезията стана проститутка. ...