Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?

В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.

Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат

връз очите на коня

парцаливия чул.

Кой ще мине сега през пламтящия обръч оттатък?

На арената кой ще върти побеснял пирует?

Иде ред да изляза. Нали съм платил без остатък

радостта да живея

във обръч от огън и лед?

Ала циркът отнесе стоглавите свои илюзии.

Циганета търчаха в прахоляка му дълго подир.

А надеждата моя си разтърка солените бузи

и подскочи над мене –

маймунка, дошла от Заир.

Завърти ме, живот, в свойта светла и шантава лудница!

А когато гърбът ми опре във небесния свод,

си спомни колко хора маймунски край мен се прескундиха

със едничката мисъл –

да прескундят и тебе, живот!

Но да скочим сега през пламтящия обръч – оттатък.

Къшей хлебец най-после дано да намерим... И мир.

Само ти ми остана, живот възхитително кратък!

А когато те имам,

защо ми е истински цирк?