Трепкат пръсти по тънките черни клавиши,
песента ти се рони - изплакана мъка.
В задимената кръчма неволята тихо въздиша,
всяка счупена чаша е знак - за разлъка.
Кой ли сяда от радост да пие отрано?
Всеки тъжно горчилката своя преглъща.
А певицата, може би неуспяло сопрано,
синините под шарени дрипи загръща.
Позадрямал кръчмар, вече чака да съмне,
стар пияница, злобно попържа живота,
но сияе икона в душите им тъмни,
пианистът - слепец, след последната нота.