Oct 28, 2021, 8:47 PM

Cлепци ни водят среброоки 

  Poetry » Civilian
306 5 9

Вървим си дружно, уж сме в крак,
слепци ни водят среброоки.
А без билетче няма как,
посоката е... Напосоки.

 

А някой беше обещал,
уж рай, а пъкълът ни къща.
Доят и стрижат ни без жал
и на маймуни ни обръщат.

 

Уж стискат златния компас,
а бурите дивашка орда.
Спасението е за нас,
дъската, попът и... Зад борда.

 

Един ли беше капитан?
Командваше ни до заплата,
ако е в бъдещето взрян,
защо все черни са платната?

 

Животът ни с изтекъл срок,
дали машинно Бог гласува?
Дано намерим едноок,
поне. Да знае и да плува...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??