Jan 24, 2025, 7:45 AM

Cтигнеш ли ме – обичай 

  Poetry
95 4 4

Не ме следвай, че няма
път пред мен, ни зад мен.
Зад гърба ми е яма,
утре –  порив роден,


с мъка, но за да свети
да лети и безкрил.
Да ме стигнеш? Къде ти,
Аз си тръгвам със стил,

 

в преспи правя пъртина,
от бордеите – храм,
и през огън да мина,
ти не тръгвай! От там,


с триста рани се връща,
но без капчица жал
и с любов вездесъща,
само луд – оживял,

 

след отрови, кинжали,
кръст – за силните лек.
Да ме стигнеш? Едва ли...
Аз съм просто човек.


Аз – на всички и ничии
триста кожи смених,
стигнеш ли ме – обичай,    
като в песен и стих...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Откривам се и тук, хареса ми стихотворението, както и другите преди преди него. Поетите са странна порода... поздрав : https://www.youtube.com/watch?v=2fxnmjtbmrs
  • Разкошно е Наденце! ❤️
  • Понякога някой ти взема мислите и ги подрежда по-добре от теб!
Random works
: ??:??