И казват тя без дом, и без адрес е,
в сърца живее, крие се в очи.
Самата гладна храни с хляб замесен,
със съ̀лзи и от него ни горчи.
На нея уж човеците се молят,
додето слепи в миг ѝ изменят.
Самата под гиздилата си гола,
тя – правдата прегръща този свят,
за да стопи в сърцата ледовете,
да стопли изпремръзнали души.
Гласът ѝ в мрака – слаб и безответен
не може глухите да утеши. ...