Майко Луна, опрости греховете,
сърцето-щурец кръв вече не иска.
Майко Луна, оставям звездите
и прашния стар апарат.
Часовникът грешен шум не издава
и плаче вампирът, чиста вода.
Провлачен и лепкав гласът ми остава,
обречен да живее в кристална мъгла.
В затвора-змия намирам надежда
и копче оставям на студен, сив кантар.
Не искам ябълка, искам мека прежда,
от коса на повехнал дребен цветар. ...