Не зная как обичаш ме така –
тъмата в мен превръщаш в цвете.
Поливаш с обич, галиш го с ръка,
и в миг му връщаш цветовете.
В дъждовни капки върху жадна ръж
превърна своя дъх, когато
целуна ме с усмивката на мъж,
стопил леда си в жарко лято.
Кога се влюби в тихия ми стон?
Обичаш кротко в теб да грея.
Но даже да съм стръмна като склон,
по мен вървиш, за да запея... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up