Aug 8, 2022, 8:29 AM  

Cветците до един са ни с рога 

  Poetry » Phylosophy
687 4 7

Дори сами не помним откога
се храним с плът, отравяме земята,
молитвата отдавна не е свята,
светците до един са ни с рога.

 

И роби сме на вещи, и пари,
на кухо дрънкат разни идеали,
не сме убили, лъгали и крали,
но как това ни прави по-добри?

 

И родовата памет е мираж,
сред кръв и смърт светът ни коленичи
и лъже дявол, че светът е ничий,
кога ще осъзнаем, че е наш?

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??