Засях любов в своята градина, година време вече я крепя… И мислех си, че трудното отмина и най-красивото тепърва предстои.
Посипах я с листа от рози, от слънчеви лъчи дарих й топлина. Поливах я с капчици роса, събрани в слънчевото утро…
И често ходех боса по тревата, щастлива бях… За да я предпазя, захлупих я с кристален похлупак.
И всеки път, когато спирах се край нея, с най-нежни ласки галех нейното стебло – така не могат даже ветровете… И много мили думи й шептях…
И тя растеше – тиха и красива, окъпана от слънчеви лъчи.
Но безвъзвратно си летяха часовете. И много време мина.
Беше августовска жега. И беше буря – небето грозно и зловещо припламваше, опасано от мълнии, кънтеше… И слънцето уплашено, потули се на завет нейде… Зад облаците – сиви и зловещи.
… А моята любов цъфтеше… Но за миг – не зная как се случи, кристалния й похлупак от мълния бе поразен и счупи се - разцепи се на две парчета…
О, Боже! Понечих да го взема и да го слепя отново. Направих невъзможното почти. Но бях несръчна. Оказах се неловка - порязах се на ръбче от парчето…
От очите ми потекоха сълзи… Сълзи на болка и безсилие… И без да искам, с капка кръв опръсках свойто цвете…
Не зная, може да е за добро? Питах ветровете, но те безмълвно ме отминаха и ме оставиха сама да преценя…
И оттогава, до сега - не ходя сутрин боса по тревата, да сбирам капчици роса, поливам свойто нежно цвете всяка вечер, но вече със… сълзи.
Дали обаче пак ще се съвземе, и по-красиви цветове ще сътвори? Не знам, това ще кажат ветровете…
… А аз оставам с надеждата, че ще се случи Чудо. И моето красиво цвете отново ще цъфти, напук на времето и ветровете, но този път, без похлупак…
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!