Като ладия е моята любов -
отнася ме тя надалече
и чувам аз нейния зов -
чувам теб, хубаво момиче.
И слизам аз на брега,
от слънчеви лъчи озарен,
сред злото си кат цвете в снега,
затуй без теб съм натъжен.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up